Тогава теманецът Елифад в отговор рече: 

 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си? 

 С празни думи ли се препира И с безполезни речи? 

 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него. 

 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите. 

 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе. 

 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите? 

 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта? 

 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас? 

 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти. 

 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе? 

 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти, 

 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си? 

 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен? 

 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му; 

 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода! 

 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя, 

 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си; 

 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;) 

 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя. 

 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят; 

 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа; 

 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му; 

 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват. 

 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия, 

 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си. 

 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си, 

 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове. 

 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им. 

 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен. 

 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му. 

 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее, 

 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината. 

 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството. 

 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.