Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака. 

 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! 

 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене? 

 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш. 

 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат. 

 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях. 

 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка. 

 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия. 

 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си. 

 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен. 

 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха. 

 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината, 

 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, 

 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте, 

 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми? 

 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.